През юли месец ще се навършат 40 години от

През юли месец ще се навършат 40 години от стъпването на човек на Луната. На 20.07.69 година лунният модул „ Орел “ сполучливо се спуска на лунната повърхнина с двама души на борда – Нийл Армстронг и Едуин (Бъз) Олдрин. Нийл Армстронг прави първата стъпка върху пустия лунен грунт и произнася популярните думи – „ Това е една дребна стъпка за един човек, само че голям скок за цялото човечество “.

Следва серия от пилотирани полети до Луната от серията „ Аполо “, болшинството от които (без „ Аполо 13 “) приключват с сполучливо кацане. Последният пилотиран транспортен съд, който реализира лунно кацане, е „ Аполо 17 “. И по този начин, до днешни дни няма други хора, разходили се по лунната повърхнина, с изключение на тези от програмата „ Аполо “. Юджийн Сърнан, последният човек, разходил се на Луната, изрича: „ Ние ще се завърнем с мир и вяра на цялото човечество “.

“Лунър Риконисънс Орбитър ” на стартовата площадка. Credit: NASA

Но години минават и към момента никой не се е завърнал. Броени години след полетите на „ Аполо “ Съюз на съветските социалистически републики също престава да изпращат апарати до Луната. Дори последната безпилотна задача на НАСА е осъществена преди повече от 11 години (сондата „ Лунър Проспектър “). Оттогава насам единствено страни от Азия са осъществявали няколко безпилотни задачи (Китай, Индия и Япония). Но за Съединени американски щати и Русия лунната просвета изглеждаше да тъпче на едно място допреди няколко години, които докара до възникването на безчет лъжливи и псевдонаучни теории, съгласно една от които човек в никакъв случай не е стъпвал на Луната и че задачите от близкото минало са изценировка. Разбира се, в тези изказвания няма и грам истина- човек в действителност е стъпвал на Луната. Но в тази публикация няма да ви занимавам обстойно и нашироко с тези теории, а ще опиша за триумфалното завръщане на НАСА (и Русия – по-късно ще разберете защо) – на Луната.

Но първо, значимо е да уточним

Днес господстващата доктрина измежду обществото е, че на Луната на процедура няма какво да се прави – там има единствено камъни, пясък и нищо друго. Това, несъмнено, не е правилно.

Първата причина за завръщането на Луната е обвързвана с бъдещата колонизация на естествения ни сателит. Луната е най-близкото небесно тяло в съседство със Земята. За да установим база там ще би трябвало да използваме доста технологии, които са се употребявали през последните 40 години по време на градежа на орбиталните станции. Но Луната е и друга от пространството, наречено Околоземна орбита – по тази причина при построяването на първите бази там ще би трябвало да се влага и в нови технологии, които в следствие биха се внедрили и на Земята, за възстановяване на нашето битие, както и в космоса.

Втората причина е чисто научна. Науката към момента няма ясно пояснение за това по какъв начин Слънчевата система е зародила (предложени са доста хипотези), за това по какъв начин системата Земя-Луна е зародила. Днес е общоприето, че Луната се е откъснала от Земята след конфликт на планетата ни с огромно небесно тяло. В подобен случай застиналата Луна има доста доказателства за точния генезис на Слънчевата система. До този миг нито една задача не е дала изрично доказатество на тази мистерия и е допустимо даже да се наложи установяването на база и непрекъснато човешко наличие, с цел да имаме запас за детайлни научни действия.

Освен това ние към момента нямаме безапелационен отговор на въпроса: „ Има ли водни запаси на Луната? “. Предишни задачи са ни предоставяли много спорни сведения. До този миг вода сигурно е открита на Марс, както и в някои региони на външната Слънчева система. Но ние нямаме концепция за това дали на Луната има водни запаси – това ще би трябвало да се откри от новата задача на НАСА („ Лунър риконисънс орбитър “). Ако на Луната има водни находища, това би улеснило процеса по построяването на лунна станция – например няма да е неотложно да пращаме непрекъснато ресурси от вода и гориво в космоса(както вмомента вършим във връзка с „ Международната галактическа станция “).

Третата причина е – Луната е стратегически значима. Ние към момента нямаме запас да изпратим човек до Марс по редица аргументи. „ Международната галактическа станция “ ни дава отговор на това какви са проблемите при престой в космоса, само че единствено отчасти. Например Луната се намира отвън обсега на земното магнитно поле, което ни пази от радиация. Ние знаем, че можем да пратим човек там за лимитирано време, тъй като е постигано по времето на „ Аполо “, само че не знаем какъв ще е дълготрайният резултат върху човек на редицата фактори, които на Луната ги има, а в региона на „ Международната галактическа станция “ ги няма и назад.

Възможно е да се намерят доста други аргументи – например най-удобно е на Луната да се направи телескоп с течно огледало, само че тези три са най-важните.

А по какъв начин

Мисията „ Лунър Риконисънс Орбитър “ се възнамерява да излети на 18 юни 2009 година благодарение на ракетата „ Атлас 5 “ – самата ракета към този момент се е потвърдила като задоволително надеждна и към този момент е изстреляла две междупланетни сонди – „ Марс Риконисънс Орбитър “ до Марс и „ Ню Хърайзънс “ до Плутон. Заедно с „ Лунър Риконисънс Орбитър “ ще е прикачена и сондата „ LCROSS ”, която ще бъде изпратена да се забие в региона на неосветен кратер. Но преди нейното разтрошаване тя ще бъде разграничена от ускоряващата степен на ракетата „ Атлас “ по метод, по който първо степента ще се забие в лунната повърхнина. Това ще разреши на „ LCROSS ” да следи пламъка от съприкосновението на степента с повърхността и по този начин да се направи разбор за съществуването на възможни водни пари. След което самата „ LCROSS ” ще се забие в повърхността за по-нататъшни наблюдения с наземни телескопи. Всъщност, планува се пламъкът от съприкосновението да е забележим и от аматьорски телескопи. Така последователите на тайни теории няма да имат съображение да настояват, че кацане не е имало